Каква е разликата между религията и духовността?

Преди  няколко години , по време на период на лична криза, аз започнах да се чудя „ Каква е разликата между религията и духовността?”, учех психология в момента, така че поглеждайки  академичните изследвания по темата, това беше много разочароващо. В голяма част от изследванията използват термините „ духовност ” и „ религия ” като взаимозаменяеми, но от моя гледна точка не е правилно. Въпреки, че може да се твърди, че повечето религиозни хора са духовни, аз също знаех , че е възможно  да бъдеш духовен, но не религиозен, което означава , че двете понятия са делими. Въпреки това, изглежда, че много изследователи  не могат да се споразумеят за определение на духовността! Това е може би, защото духовността е много лична тема….в някои случаи определенията са твърде неясни за обикновения човек, в други, твърде сложни. Но какво означава тогава? Ето един начин да погледнете; когато са разделени, на религията може да се гледа като на структура, а на духовноста като  усещане. Религията е черупката на пая, а духовноста е плънката. Религията е целенасочено чувство, това е черупката , а пълнежа е веществото. Но какво е това вещество? Свързаност! Духовността е чувство на свързаност. И какво свързвате? Нещо по голямо от себе си. Духовността е признанието, че има нещо по голямо в този свят, отколкото само вие.  Но как да изпитате тази свързаност? Чрез култивиране на взаимоотношения. С полагането на усилия. Като един момент на осведоменост, че има много повече неща в живота, отколкото само собствената ни същност.. Вашата среда – това е когато нещо в природата ви кара да се чувствате свързан с нещо по голямо от себе си, като жизненият цикъл на Земята или съвършенството на биологията. Може би ви харесват разходките сред природата, не само защото включва здравословен начин на живот, но тъй като тя ви кара да се чувставате свързани с по голям природен свят. Или дишането на чист въздух ви кара да се чувствате свързани с дърветата, които произвеждат кислород. Каквото и да е , това е нещо повече от вас. Духовността  е също възприятие за трансцендентното. Това е нашето  разбиране за нещата за това, което не можем да видим. Може би това е вярата  в Бог, или вярата в някаква Карма или вярата във всемогъщата сила на любовта. В крайна сметка, това е усещането, че има нещо много по голямо , че то не може да се види, а само се усеща. Религията ви предоставя набор от вярвания, за да следва и отговаря на вашите метафизични въпроси за Вселената, на себе си и на Бога, докато духовността  дава свободата да намерим отговорите си. Духовността е по гъвкава от религияата. Религията дава определен набор от правила и ритуали, които трябва ад се следват, духовността  от друга страна не разполага с предварително  определен код. Различните хора изпитват различни духовни събуждания, и тя им дава правото да бъдат себе си. Духовността  дава по голяма свобода тъй като помага да се изградят качества като доброта, състрадание, любов и равенство. Ваше лично убеждение е какви  да бъдете , но само единствено вие сте отговорни за начина, по който сте избрали да тече живота ви. Това е вашата лична отговорност, както в начина , по който мислите, така и в начина, чрез който ще действате. Във всяко добро действие може да се запитвате следните въпроси: правя това, за да се харесам на себе си с цел насърчаване на собственият си духовен образ, или аз го правя, защото идва от сърцето ми? Слушам ли гласа на  душата си?  За мен духовността  е индивидуално нещо, без значение с каква религия сме свързани. Духовните  хора просто са такива. Те дават от сърцата си, без да  очакват награда или нещо, което да бъде върнато. Те просто живеят духовността си, и те идват от различни религии. Някои от тях никога не ходят на църква. Лично те са били най добрите си учители. Вярвам, че всички ние имаме души, независимо от религията, която имаме, но винаги имаме борба между себе си и душата си. Всеки път , когато видя и усетя нещо от нова перспектива, това ми дава просветление. За себе си открих, че моята гледна точка, за всичко, което се случва в живота ми, е това което определя моя опит. Затова  ако подхождаме с доверие към по голямата картина на живота си, ние ще си признаем, че нищо не се случва с нас, а всичко се случва вътре в нас и за нас!

You may also like...