Любовта отвъд нашите материални представи

Всеки от нас иска да бъде обичан с безусловна, вечна любов-любов, която вижда отвъд красотата, интелекта или което и да е било друго външно качество. Искаме да бъдем обичани просто защото сме ние. Тази главна грижа свързана с любовта възниква защото всъщност ние сме вечни, обичащи същества, чиито души са изпълнени със знание и блаженство. Но сякаш нещо винаги се обърква.

Въпреки непрестанното ни търсене обикновенно преживяваме разочарование и откриваме, че можем да изпитваме любов само временно. Безброй хора по света в днешно време никога не са се чувствали истински обичани.Всъщност в ежедневните взаимоотношения терминът ,,любов” е придобил толкова неясно значение, че дори може да индикира нещо доста различно, като контрол или нужда.

Истинската любов не се интересува от личната изгода, а по скоро от качеството на взаимната обмяна между хората във връзката.Когато мислим единствено за себе си, опитвайики се да уредим нещата така, че да получим каквото искаме не изразяваме любов. Напротив тя е преживяването на даване и радостната дейност, в която веки участник се стреми да споделя по щедро от другия.

Любовта не е нещо, което можем да включваме и изключваме като кранче. Много хора се затрудняват да установят значими връзки с другите. Щом първоначалното увлечение премине, те се разочароват откривайки, че тяхната връзка е била реакция на събитията вместо истинското чувство. Една проактивна личност основава гледището си на на неегоистични принципи и е философски насочена, докато личността, която просто реагира на възможността, е загрижена само за егоцентрични нужди като ядене, спане, самозащита и съвкупляване. Реактивните хора виждат всичко през призмата на собственото си наслаждение. За тях любовта е чувство, което засилва усещането им за лично добруване така, така, че винаги когато не получават онова, което желаят те се оттеглят. От друга страна, когато искрено обичаме, изобщо не се интересуваме от себе си. Любовта е глагол: ние съчувстваме, оценяваме, споделяме и даваме.

Ето защо безусловната любов е отвъд материалните представи. Тя съществува в свят, който е отвъд ума и тялото и е свързан с природата на душата. Нейното естествено проявление е освободено от ограничения на тялото, като раждане, болести, старост и смърт. Безусловната любов трябва да бъде следната:без условия, без мотиви и без прекъсване.

Такава любов е отвъд всяко усилие да бъдеш добър, праведен, етичен или морален. Трябва да помним, че начина по който се държим с другите, е всъщност начинът по който се отнасяме със самите себе си.

Като духовно същества ние винаги трябва да се опитваме да издигаме нивото на енергията около сееб си .Когато повишаваме енергията в обкръжението си, ние бързо напредваме, защото излъчваме божественост и любов навсякаде, където отидем.

Най-вишето ниво в духовния свят е обител на вечен духовен романс и безкористна обмяна на любов. За да влезем в обителта на чистата любов, трябва да станем чисти, безкористни слуги тук и сега, в материания свят. Всяка егоцентрична мотивация ни дискфалифицира, защото, за да изпитаме божествена любов, трябва да чувстваме радост от отхвърлянето на собствените си желания за удоволствието на любимия. Ние не губим собствената си индентичност в този процес. Напротив нашата истинска индентичност се разширява, когато отдаваме служене, и всяка проява на безкористност усилва способността ни да изпитваме все по дълбоки измерения на любовта.

You may also like...