Ревноста и любовта

A woman considering a handful of chestnuts she's holdingКъдето има страст, там има и ревност. Така считат много хора. А какво всъщност представлява страстта? И по какво се различава от ревността? По нищо. Във всеки случай не по силата на емоциите. Когато мъжа се влюбва в една жена той е способен на безумни постъпки. А жената? И тя също! И ако за мъжа се говори: ,,Той си е загубил ума от любов!”, същото може да се каже и за страстно влюбената жена. И за мъжа изпитващ необуздана ревност. И за ревнивата дама.

Въпреки всичко между страстта и ревността все пак има разлики. Любовта означава сътворяване. Ревността рушене. От ревност, когато бушуват отрицателни емоции, човек е способен на непредсказуеми постъпки. Има случаи, когато милият и добър съпруг се превръща в домашен тиран-садист. Нещо все не е наред. Неговата половинка не знае какво да мисли- какво се е случило? А причината за домашните терзания се оказва неувереността на единия от съпрузите. Дали пък някой не е посегнал на неговата собственост.

,,Ако ме ревнува значи ме обича!” Кой не е чувал този израз? А нима не е така? Не е така! Истинската причина за ревността не винаги е романтична.

Не винаги ревността се провокира от страстта ни към друг човек. Можем да ревнуваме защото:

– някой е нарушил правото ни на собственост;

– изневярата е удар по нашето самолюбие и амбиции;

– бихме могли първи да направим нещо, но не сме го направили- пропуснали сме своя шанс;

– ситуацията започва да излиза извън нашия контрол

Какво провокира мъжката ревност?

Мъжката ревност се поражда от желанието на жената да се харесва..И то на всички. Мъжете пък възприемат това като стремеж на жените ,, да си намерят друг”. Какво в най-голяма степен може да засегне мъжкото самолюбие? Оказва се че точно това мъжко самолюбие възпламенява ревността.

Равнището на лична култура, стремежът към лидерство в семейството влияят на външните прояви на ревността. Един ще измъчва жена си със своите подозрения. Друг може да я удари, дори да я убие! С една дума ревността е нещо страшно! И нейната сила е правопорпорционална не на любовта, а на собственото егоистично чувство.

Мъжете със своето поведение наистина често са причина за ревността на жените. Чувството на ревност наподобява страданията на собственика, на чиято собственост някой е хвърлил око..

А при мъжете зовът на кръвта ги тласка към ,,подвизи”. От най-далечните им прадеди у тях е заложен стремежът към победа, те се опитват да спечелят всички жени в света..да ги направи свои!

Кой е виновен за това че ние ревнуваме и че нас ни ревнуват?

– Преди всичко вината трябва да се търси в липсата на разбиране. Мъжете например не разбират, че на жената е присъщо да се стреми към красотата, към признаването на нейната привлекателност. Че жената иска да бъде харесвана винаги и от всички.

– Жената не разбира защо съпругът не изпуска дори с поглед нито една женска фигура, макар че тя съпругата е до него. И кипва от гняв…И кой знае защо не взема под внимание причината за ,,лошата” наследственост, както и разгонването на хормоните. По точно жените не проявяват снизхождение към тези причини. И твърде често приемат визуалния интерес към съпруга си към представителките на женския пол.

– Към ревността ни тласка собствената ни занижена самооценка. Понякога и липсата на самоуважение. Този, който ревнува вече е унижен. С какво? С това, че няма доверие на любимия си човек, че се опитва да търси някакъв скрит смисъл в думите и да вижда неща, които изобщо не се отнасят за него.

– Не забравяйте – вашият любим/а е личност. А личността не може да принадлежи на никого.

– Човек страда ако не му вярват. Всеки има право на свой дълбоко личен живот. И ние сме длъжни да уважаваме неговото право на тайни в личния му живот.

– Колкото повече доверие и уважение има в отношенията между двама души, колкото те са по внимателни един към друг, толкова е по малка вероятността в техния дом да се засели чудовището ревност.

 

 

 

You may also like...