Състраданието като духовна сила

В съвременния свят сме заобиколени от толкова враждебна среда за нашето духовно израстване и израстването ни като хора, че по висшите истини не могат да проникнат в съзнанието ни. И въпреки това наистина имаме нужда от тези истини. Физическата реалност е само външно проявление на нещо, което вече се случва на по дълбоко ниво, и материалните решения на нашите проблеми няма да свършат работа, защото не стигат под повърхността. За да направим трайни промени, трябва да положим съзнателни усилия да погледнем отвъд повърхностните аспекти на всяка ситуация.

При всички обстоятелства, независимо от всякакви други лекове, които опитваме, съвременните устойчиви проблеми изискват дълбоко състрадание, за да бъдат решени.Състраданието вижда дълбоко в сърцето и предлага безусложна любов като лекарство. Колкото повече се отваряме за състраданието, толкова повече съзнанието ни става по трансцедентално и ние излъчваме по висши енергии, които издигат другите и представляват мехлем за този свят на болка и състрадание.

Състраданието е освободено от оковите на материалните ограничения. Думата материален означава оцеляване на най-пригодените, в зависимост от това-кой е по доминиращ, контролиращ или способен в манипулирането на другите.Състраданието е тъкмо обратното.То е духовна черта, отличаваща се с безкористност, липса на завист или какжото и да е било чувство за собственост. То не е сантиментално и няма навика да идва и да си отива заедно с чувствата ни. Когато сме състрадателни, ние даряваме на другите безусловна, освободена от всякакви мотиви любов и правим доброволни саможертви за тях.

Състраданието е спонтанно и няма нищо общо с вината, страха или негодуванието.Ако предлагаме помощ на другите, когато всъщност не искаме да го правим, нашият мотив не е състраданието. В подобни случаи ние се чувстваме принудени да действаме от обстоятелствата, предлагайки услугите си с недоволство само защото не сме намерили начин да се измъкнем.

Матверианият живот е изпълнен с безброй нещастия. Ако сме загрижени за нашето собствено удобство или дори за нашето спасение, ние сме приели егоистична насоченост и не можем да постигнем крайната цел, да живеем в изпълнено с любов общуване с Бога в Неговото царство.

Всъщност, ако помагаме на другите хора без чувство за състрадание, ползата ще бъде само повърхностна. Общуването между хората е по силно на фино, отколкото на грубо ниво.Чувствата, които задържаме са онези, които, изразяваме най-силно.Ако действаме с искрено желание да помогнем, да споделяме и да израстваме, тогава дори и нечие его да се опитва да опетни нашите добри намерения, на определено ниво нашето послание ще стигне до него.

Някога представяли ли сте си какво е да си сляп?Животът на слепите може да бъде изключително труден.Какво ли би било да имаме проблеми с говора?Представете си, че не можете да се изразявате с думи. Можете ли да почувствате дълбоката фрустрация, която тази ситуациа би създала? Доколко сте готови да заемете мястото на такъв човек?

Можете ли да си представите да сте осъден на доживотен затвор без право на помилване? Всеки ден се събуждате без никакви стремежи.Може да сте загубили всички връзки с външния свят и дори вашето семейство да не общува вече с вас. Ще ви се никога да не сте се раждали и най-голямото ви очакване е мигът на смъртта.

Помислете си сега за едно семейство бежанци, чиито членове живеят като диви животни в примитивни условия, отчаяно бродейки от едно място на друго в търсене на храна, подслон и сигурност. Ние нямаме опит, който можем да сравним със техния.Можем да живеем от заплата до заплата, но те живеят минута за минута.

Сега си представете малко безпомощно момче, с което е било злоупотребявано отново и отново от своето семейство. Колко болезнено е да видите едно невинно дете, което се обръща към родителите си за обич и грижа, а получава още мъчения. Малтретираните деца се научават още в ранна възраст да не вярват на възрастните и да гледат на целия свят като на едно враждебно място.

Дали тези истории ни разчувстват до сълзи?

Трябва да помним постоянно, че страданиета по света е причинено не само от материалните условия, а от недостатъчната любов. Не можем да знаем кога играем важна роля в живота на някой човек. Всички си влияем по много фини, както и по пълно очевидни начини и понякога не осъзнаваме влиянието, което оказваме върху някой друг. В тези времена ,когато толкова много хора се задушават от замърсената атмосфера на планетата, глътка чист въздух, малка пролука може да промени доста неща, особено ако е заредена със сила.

Ефектът ,който имаме върху другите, е основан на това-кои сме ние и какви енергии излъчваме. На физическо ниво не е нужно да правим много, за да променим нещата. Когато общуваме с различни личности и среди, нашата собствена любов, преданост и духовно съзнание автоматично се свързват с тях, а те от своя страна също могат да окажат влияние за важна промяна.

Ето защо трябва да работим над себе си:за да можем естествено да излъчваме любов и състрадание. Още веднъж: малките думи, простите изрази и милите жестове, които споделяме с нуждаещите се хора, често са много по полезни за тях от парите, които им даваме.

You may also like...